Йогата откри мен или аз открих йогата

В това забързано ежедневие, понякога забравяме да отделяме повече време за себе си. Впускаме се във вихъра на стотиците задачи, които ни чакат и тичаме с бясна скорост по пътя на изпълняването им. Хапваме на крак, наливаме се с кофеин, понякога дори забравяме да спрем и да изпием чаша вода.

И да, да, да... Няма време, трябва да спазваме срокове, трябва да ставаме рано, уморени сме, имаме семейства, за които да се грижим, имаме деца, имаме домашни любимци.. и.. и..

Време е да поспрем поне за малко.

Аз нямам деца, не живея със семейството си и нямам домашен любимец, за когото да се грижа, но голяма част от ежедневието ми е запълнено с изпълнението на работните ми задължения. Аз също нямам време, въпреки че не смятам, че съществува такова понятие като "нямам време". Време винаги има. Ние сме организаторите на живота си. Разпределяйки задачите си и бивайки по-подредени, със сигурност ще намерим 30 минути, които да бъдат НАШИТЕ 30 минути. Всеки един от нас може да избере сам как да прекара това време пълноценно. 
Нямам желание да убеждавам никого в това, че правенето на йога е нещо прекрасно и невероятно. Просто ще ви разкажа как аз намерих пътят към нея.

Предишната ми работа включваше предимно тежко физическо натоварване. Всяка вечер се прибирах с безумни болки в краката, гърба и кръста. Просвах се на леглото и не знаех на коя страна да се завъртя. Трябваше да предприема нещо и то веднага. Та, лежейки в странна поза, започнах да се ровя из интернет и да чета различни статии за упражнения, които биха могли да ме отпуснат и да намалят болката и напрежението в гърба и кръста ми. Безспорно, почти навсякъде йогата беше описана като един от най-добрите начини за спряване с мъките. Реших, че ще опитам, независимо от 10 часовите смени и прибирането по нощите. Изтеглих си две-три приложения за телефон и започнах да ставам с 30 минути по-рано всяка сутрин. Разучавах всяко едно упражнение от-до. Всичко ставаше бавно и мудно, но постепенно забелязах, че болката ми намаля. След месец, вече имах съвсем леки оплаквания и се чувствах доста по-добре.

Естествено, това не е реклама на космодиск и нещата не са цветя и рози. Първата ми контузия беше факт. В следствие на сериозна травма на рамото, реших, че ще се лекувам с йога и... не ми се получи. Научих си урока, стоях почти обездвижена около три месеца, докато не се престраших отново.

Този път съвсем случайно попаднах на канал в ютуб, в който съвсем безплатно и достъпно са качени голям брой видеа с различна трудност, естество и продължителност. Първоначално започнах само да ги гледам, докато успея да влезна в ритъм. Прегледах всяка поза и правилния начин на нейното изпълнение. След като се подготвих психически и си научих урока, започнах 31 дневно йога предизвикателство, което разбира се не изпълних в срок. Моето предизвикателство продължи около 40 дни, И все пак!!! Успях да го изпълня на 100%.

Започнах да разучавам всяко движение, да вниквам в смисъла на всяка комбинация. Всеки път научавам по нещо ново, а пък когато виждам напредък.. Е, няма такава радост!

Научих се да организирам времето си и да правя неща, които ме карат да се чувствам по-добре физически и психически.

След цялата писаница, исках просто да напомня, че нещата са в наши ръце. Ако искаме, бихме могли да намерим време за всичко.

Намерете онези 30 минути и се насладете на собствената си компания.

Роксана ❤