Честит рожден ден.. И още нещо.

Стасьо,

Знам, че все още нямаш рожден ден нито в България, нито в Америка, но нека за момент да си представим че сме на остров Фиджи, а там вече имаш, пък и искам да съм първата, която ще ти напише нещо.

Така че, честит рожден ден.

Наясно съм колко те напрягат словоизлиянията ми, но сам се набута, казвайки вече веднъж, че в друг пост съм те споменала в графата „ДРУГИ”. Та, ето сега, не си в тая графа. Ти си под прожектора, в центъра на събитието.

Всъщност рождения ти ден дори не е твой празник, както обичаш да казваш, това е празник на родителите ти, които първо са те създали, после са полагали грижи всеки ден, за да успеят да те отгледат и възпитат. Е, добре са се справили определено.

Вече се познаваме от доста време, но за съвсем кратък период от това „доста време” се превърна в един от най-близките за мен хора. Ти си приятелят на който пълня главата с всякаква информация ежедневно, приятелят, който винаги ще ми каже къде греша, приятелят, който никога няма да си замълчи, когато не е съгласен с нещо, приятелят, който дава едни от най-адекватните и премислени съвети. Понякога се чудя как съм оцелявала, като не съм си говорела с теб.

Казвала съм го и ще го повторя, ти си най-интеглигентния човек, който познавам. Вдъхновяваш не само мен с идеите си. Караш ме да мисля. Толкова умело ме парираш, когато рязко стана твърде емоционална и изригна като вулкан или в сълзи, или в някаква нова поредна драма, или в прекалено необяснимо щастие, че не е истина. Благодаря ти, за което. Нищо не е прекалено не е хубаво. А аз съм прекалено- прекалена понякога.

Разбира се, понякога и ти ми лазиш по нервите, направо тичаш по тях. Имало е моменти, в които съм си помисляла да спра да ти говоря, но максимума, който съм успяла да постигна е точно половин ден. Просто сигурно, защото не искам да спирам, не че не мога.

Благодаря ти, че беше до мен, когато най-много имах нужда от някого до себе си. Благодаря ти, че беше до мен, когато си изкъртих половината лице и ти плаках на рамото цяла нощ. Знам, че не е било най-невероятното преживяване в живота ти да се срещнеш с глупостта на Роксана от близо, но все пак не ме заряза да си страдам сама. Благодаря ти за това, че ме надъха да направя нещо съществено в живота си и не ме остави да тъпея цяло лято, както направих миналото. Благодаря ти, че се опита да ме накараш да замина и миналата година, въпреки че не ти се получи. Поне получих добър урок, че не можеш да стоиш и да чакаш да ти се случи нещо хубаво и значимо, работейки глупава работа и правейки едно и също всеки ден. Дори ти благодаря, че ми се разсърди миналата година и ме игнорира цяло  лято, защото не ти харесваше това, което правя. И на мен не ми харесваше, но трябваше да мине време за да го проумея. Благодаря ти, че изслушваше всеки ден многобройните ми проблеми и дилеми през първите месеци на идването ми тук. Благодаря ти, че продължаваш да го правиш. Благодаря ти и че си точно този приятел, който може би всеки иска да има до себе си. Благодаря ти, че си съвестта, която почти нямам.

Караш ме да се чувствам сигурна, когато разговарям с теб и знам, че мога да ти кажа всичко, без да се притеснявам от каквото и да е било. Ти си нещо като по-голям брат, който никога не съм имала иии не съвсем.

Щастлива съм заради всяка една минута, която съм прекарала с теб и съм обсъждала хиляди неща, защото хората, с които може да се разговаря истински са изключително малко.

Благодарение на теб дори се научих да си правя сметка, което беше нещо доста непонятно за мен. Понякога дори, когато седна и започна да пресмятам се сещам, как ми правеше груба сметка преди да замина и накрая оплесках всичко и останах без една стотинка.

Тааа..

Пожелавам ти да не спираш да преследваш мечите си. Постигни всичките си цели и намери точното място за себе си. Знам, че ще го направиш, дори не знам защо ти го пожелавам.

Продължавай да вдъхновяваш хората около себе си.

И знай, че каквото и да направиш, дори и да не го одобрявам, ще съм там някъде, дори и на другия край на света, готова да ти помогна с каквото мога.

И даааа, знам, че не обичаш никой да ти помага, но нали знаеш, някога АКО ТИ СЕ НАЛОЖИ.

Е, прекарай си добре, защото остаряваш с още една година. Както обичаш да казваш „Станах на 30 години...”. Е, не са 30, ама почти. Още малко и ще станат.

И се променяй, помъдрявай, доказавай..

Надявам се някога, накъде.. пак да ядем пилешки пържоли и зелена салата заедно. И извара с банан. (:

И макарони!

Бъди много щастлив.

И..

Любовта е черно-бяла.

И тъй като нормалните ни снимки заедно са някаква рядкост, избрах най-подходящите. Хх.

Роксана.

08/28/2015