Тези дни от месец юни от 8 години на сам, все се оказват не особено благоприятни за съществуването ми. Дали, защото винаги правя едни и същи грешки или просто това е някаква чиста случайност, не бих могла да си отговоря.
С течение на времето разбирам, че най-глупавото нещо е да се оставиш да имаш пълно доверие, в заобикалящите те хора. Да откриеш истинската си същност пред някого и да имаш очаквания.
Правилно номер едно, което разбирам на 23 годишна възраст е никога да не очакваш, че давайки нещо от себе си, на всяка цена ще получиш същото от отсрещната страна.
Напоследък все по-често попадам на статии, в които се споменава, колко е важна ВЯРАТА в нещо, каквото и да е то. Дали Бог, дали приятелство, дали любов. Може и да е вярно, но по-скоро човек, трябва да вярва в себе си.
Да вярваш в себе си и да следваш себе си. Да не оставяш собственото си Аз, в името на нещо, което дори не си сигурен, че е имало смисъл.
Може би ще бъдат нужни още векове на човечеството, за да достигне до проникновението какъв всъщност е смисъла на живота.
Всеки намира различен смисъл. Всеки се лута и търси нещо. Търси голямата си истинска любов, търси приятелство, търси истинското щастие..
Живота на някои преминава в търсене. И това може би е най-лошото. Защото търсейки нещо, не оценяме сегашния момент, а той отлита и никога няма да се върне. Да чакаш неща, които знаеш, че дори не зависят от теб. Да дадеш всяка частичка от душата си за нещо, което дори не е имало смисъл.
Сигурна съм, че всеки го е правил, някои дори продължават да го правят.
Истината е, че не трябва да чакаш, защото ако нещо ще се случи, то ще се случи. Без да си го чакал.
Връщайки се назад във времето, откривам, че всъщност съм имала мигове на пълно щастие и моменти, които не съм оценила на време. Захвърляла съм с лека ръка толкова много неща, които някога са имали смисъл за мен.
Преди 8 години, изгубих човек, който даваше цялата си душа и сърце за мен. За съжаление, разбрах колко ми липсва, едва когато проумях, че повече никога няма да получа такава чиста и истинска обич.
Обич, която просто ти дава, не иска нищо в замяна. Обичта на една майка.
Винаги, когато настъпи катаклизъм в живота ми разбирам, че на човек всъщност не му трябва толкова много. Връхлитат ме хиляди болезнени спомени.
Хората казват, че никога не трябва да съжаляваме, за нещата които са ни се случили. Но, аз съжалявам. Съжаявам за толкова много неща, които съм направила и за такива, които не съм. Съжалявам, че винаги искам повече, от колкото мога да получа. Съжалявам, че обвинявам хората, че не могат да ми го дадат. Оставам разочарована и продължавам нататък. Погубвам неща, които са ме правели щастлива в миналото и после съжалявам. Съжалявам, че понякога давам повече, от колкото трябва и всеки един път загубвам частичка от душата си. И всеки път си казвам, че ще това ще бъде едно ново начало, но аз не се променям и всичко се превръща в един кръговрат. Кръговрат, в който единствения човек, който ме разбира, съм самата АЗ.
Опитвам се да се доказвам, да се променям, да бъда позитивна, да слушам повече и да говоря по малко, да сдържам емоциите си, да не повтарям грешките си..
Но всичко това в крайна сметка ме прави по-малко Роксана, повече някой друг.
Може би след години, препрочитайки всичко, което съм писала, ще изглеждам смешна и недорасла. Но в крайна сметка, точно емоциите са тези, които откриват истинската същност на човек.
Емоциите, които или ще те изпълнят с щастие, или ще те разрушат до основи.
Нищо, което е прекалено, не води до нещо добро. Прекалената обич, прекалената себеотдаденост. Тази прекаленост води до безрасъдство.
И накрая, обръщайки се назад и правейки си сметка, ако не правиш това, което искаш и не си ли там където искаш да бъдеш, осъзнаваш, че всъщност си изчезнал. Не физически, разбира се. Рееш се загубен във времето и пространството и се опитваш да сглобиш парченцата, които си разпилял в миналото. Но винаги ще има липсващи. Това са хората, които дори сега да искаш в живота си, е твърде късно. Някои от тях са започнали новият си живот, други, никога повече няма да видиш и почувстваш.
Една от най-популярните фрази, заляла не само интернет пространството : "Живей сега, защото утре може да бъде късно." В един миг се оказва истински вярна.
Аз може и да не живея сега, но все някога ще се науча.
Надявам се да не бъде твърде късно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар