Един специален първи октовмри

Продължаваме с традицията, за всеки повод да се пише писмо.

Този повод си е доста важен и заслужава огромно внимание. 

Първи октомври е, ден като ден, но малко по-особен. Моето Малинче има рожден ден днес.

Честит рожден ден, Малинче. Никога не съм ти казвала бабо, няма и да ти кажа, защото всъщност не си никаква баба. Ти си изпълнена с енергия и позитивизъм жена, която съчетава в себе си милиони качества, милиарди дори. Вечно усмихната, вечно правеща торти, зелници и баници, вечно планираща и винаги даваща всичко от себе си.

С ръка на сърцето казвам, че не познавам жена като теб. Преживяла толкова много, продължаваща с усмивка на лице, без капчица умора. 

Както се пее в една българска песен: "Ти си слънцето, ти си вятъра..". Кипиш от енергия, пътуваш, танцуваш, четеш и се наслаждаваш на всеки миг от живота. Много ми се иска да съм наследила нещо от теб, освен това, че постоянно забравям, което определено е твоя запазена марка. 

Съветите ти винаги са били най-правилните и всичко което сме си говорили някога, се получава незнайно как. Ти си един от малкото хора, които наистина вярват в мен и се гордеят дори и с минималните неща, които постигам. 

Благодаря ти, Малинче, вдъхваш вяра на хората.

Продължавай да бъдеш все същата, но поспри малко да даваш всичко за всеки, вземи и ти нещо за себе си. Понякога да даваш всичко от себе си, не е най-добрия вариант.

Възхищавам ви се на вас с Пепи, че сте съумяли да запазите тази ваша любов толкова много години. Сърцето ми се разтапя, когато ви чуя да си казвате "Душа". Души сте и двамата, пример сте ми във всяко едно отношение. 

Обичам, да те наблюдавам, с какво внимание готвиш и каква любов влагаш във всяко едно свое действие. Изобщо има ли нещо, което не можеш да правиш?

Няма да спра да повтарям на всички, че имам най-модерната и невероятна баба на света. Няма да спра, защото си такава. 

Благодаря ти, че последните месеци ме подкрепи във всяко едно мое решение и застана до мен, без да ме съдиш. Голяма опора си ми, наистина. 

Знам, че не се чуваме толкова, често, но предпочитам разговорите ни да бъдат на живо, на чаша от твоите любими разтворими сиропи и парче кекс. 

Знам, че каквото и да ти кажа, винаги ще го приемеш и няма да ме накараш да се чувствам виновна. Знам, че винаги мога да разговарям с теб за всичко и дори да не можеш, ще положиш всячески усилия да ме разбереш.

Във всяко твое действие има невероятен чар. Караш ме да се смея, дори когато забравиш фурната включена с някоя баница вътре и всички полудяват около нас.. Дори когато всеки път си оставяш мобилния вкъщи и не го вдигаш с часове.. Караш ме да се усмихвам и виждам частица от теб  и в себе си, за което много се радвам.

Обичам те, Малинче, запази духа си все така млад и витаещ някъде из розовите облаци. Не се променяй, даряваш ни с огромно щастие. 

Пожелавам ти да бъдеш най-вече здрава и всички, които обичаш да бъдат до теб, защото го заслужаваш. 

Прегръщам те силно.