Oтворено писмо до един Георги.

Днес е Гергьовден.

За някои от вас един съвсем обикновен ден, за други ден на армията, за вярващите – голям християнски празник. За мен – имения ден на баща ми.

Доста подходящ повод да напиша нещо.

Времето толкова бързо се изниза, че дори не мога да опиша как се чувствам и погледна към нас – аз пораснала, на 22, самостоятелна, в друг град, откъсната от всичко родно, а той – със сребристи коси, фини бръчици, напрегнат, с очила, леко недочуващ. Доста по-различни от преди, когато останахме двамата.

Благодаря ти тате, че успя да се справиш сам и да ме отгледаш въпрехи страха и въпреки трудностите. Благодаря ти, защото със сигурност не съм била лесна за отглеждане. Имали сме хиляди скандали, причинявала съм ти толкова много главоболия. Да останеш сам с дете на 15 години, с бушуващи хормони, не зачитащо никакви правила със сигурност не е било лесно.

Съжалявам, ако съм ти причинила тревоги и болка, тогава не съм го осъзнавала дори. Гледах егоистично на живота и не можех да се поставя на твое място. Сега разбирам, че всичко, което си ми казал е било вярно и е трябвало да те послушам.

            Преминахме през доста неща, загубихме едни от най-близките си хора. Страдахме, но после като награда получихме друг близък наш човек, който те обича и дава всичко за теб. Щастлива съм, че успя да намериш някого, с когото да споделиш живота си, защото ако не беше ТЯ, нещата щяха да бъдат наистина тежки и за двама ни.

            Винаги в мислите и думите ми си бил перфектния баща. Всички хора, които срещам първо сравнявам с теб. Не вежнъж съм казвала, че трудно ще намеря мъжа на живота си, защото няма да умее дори и 1/3 от това, което умееш ти.

            В най-сериозните години от живота ми беше за мен и майка и баща. Налагаше ти се да разговаряш с мен на теми, които не си и предполагал, че ще ти се наложи. Готвеше, чистеше, майстореше всякакви неща, ходехме на малки екскурзии някъде, разговаряхме с часове. Не съм и предполагала, че ще мога да разговарям с теб така. Комуникацията помежду ни беше малко трудна в началото.

            Когато имам проблем знам към кого мога да се обърна, знам, че винаги ще бъдеш насреща. Мога да те питам за съвет от това как да си сготвя, до това как да си фугирам плочките или да си сменя бушона. Винаги, когато се колебая за нещо си казвам : „Ох, чакай да се обадя на тате.”

            Радвам се, че ме смяташ за достатъчно пораснала и сама ме оставяш да взимам важни решения за това как да продължи живота ми. Благодаря ти, че не си налагаш мнението и ме оставяш сама да се опаря, за да разбера, че понякога трябва да се мисли преди да се говори и да се действа. Това упражнение ми е доста трудно, но се надявам с времето да стана по-уравновесена. Винаги съм искала да си мълча, когато е нужно, както успяваш да правиш ти. Някой ден може и да успея.

            Последните месеци бавно се случва още една трагедия и загуба в нашия живот. Пред очите си виждаме как твоята майка и моя баба боледува и страда. След всичко, което преживяхме това е като един пореден удар, но няма как да не се справим и с него. Сърцето ми се къса, когато те виждам да страдаш. Ти рядко го показваш, но винаги разбирам, когато си тъжен и има нещо, което те тормози. Знаеш, че зад гърба ти сме две подкрепящи те  жени, една от които стои плътно до теб, която приема всичко и се бори, за да бъдете спокойни и щастливи.

            Преди бяхме само аз и ти. Сега за мен сте Нина и Гого, обичащи се, вечно спорещи, променящи света около себе си. Не виждам какво по-хубаво от това може да се случи. Нямам повод да се притеснявам за това как се спряваш, защото знам, че имаш нужната подкрепа, която заслужаваш.

            Горда съм, че имам такъв баща. Човек на изкуството – пеещ, свирещ на кирата, на пиано, рисуващ прекрасно. Чак не си представям как може един човек да побира толкова много качества в себе си.

            Естествено, че си имаш и кусури, които от части съм наследила, нооо няма перфектни хора. Хубавото е, че когато избухнеш за нещо ти минава за части от секундата и после всичко е тихо и спокойно, а понякога дори се извиняваш.  Пести си нервите, не си заслужава да влагаш цялата си емоция в неща, за които не винаги има смисъл.

            Е, Гого, смятам да ти пожелая да бъдеш здрав, спокоен, обичан и обичащ, щастлив и все така креативен и работлив.

            Ти си човек, достоен за уважение.

            И те обичам, нищо, че дори не знам да съм го казвала на глас. За теб пък да не говорим.

            J