Въпрос.

Седиш на стола и се взираш в монитора. Очите те болят вече. Късно е. Не можеш да спиш. 

Кое е правилно?

Кое е грешно?

Защо?

Как?

Какво те накара да го направиш?

Не беше ли достатъчно?

Все въпроси, чиито отговор няма къде да намериш. 

Търсиш.

Не намираш.

Преди 8 часа си бил навън.

Тичал си толкова, че си усещал пулса си в слепоочията. Сърцето ти се скочило някъде там в гърлото, а дишането ти е толкова учестено, че единственото, което чуваш е собствения си пулс.

Не чуваш реката.

Не чуваш птиците.

Не чуваш вятъра.

Не чуваш музиката, която си си пуснал.

Усещаш прерязваща болка.

Добираш се до най-близката пейка. 

Лягаш и гледаш небето.

Какво правиш?

Не знаеш и не искаш да знаеш. 

Егоизъм ли е?

Порив?

Желание? 

Изтощение?

Умора?

Невъзможност?

Какво е?

Има ли значение?

Стоиш час, два, три..

Мислиш.

Не мислиш всъщност.

Гледаш небето.

Гледаш реката.

Чакаш.

Да стане чудо.

Всичко да изчезне.

Вече да си в бъдещето.

Спокойствие.

Мечти.

Взе ли правилното решение?

Не си ли?

Или си?

Защо?

Как?

Кое те накара?

А кой решава кое е правилно и кое е грешно?