Нека ти разкажа...

Не, няма да правя ревю на книгата на Хорхе Бокай. Ще пропусна. 

Днес е 02.01.2014 година. На този ден православната църква почита паметта на Свети Силвестър, папа римски.

Празникът, поне според мен, не е от най-големите и всеизвестни на днешните "християни". 

За мен също нямаше да бъде, но има нещо, с което го свързвам.

По скоро НЯКОЙ.

Това е една тема, която не съм обсъждала на дълго и на широко, защото е доста лична. 

Първите дни от годината ни засипаха с много равносметки, словоизлияния, фейсбук статуси и какво ли още не. Беше ми любопитно и приятно всичко това, което прочетох. Докоснах се до живота на доста хора, които искрено споделяха случилото им се през 2013 година. Аз също смятах да направя подобна "реч" със снимков материал, но се отказах. Отказах се, защото се сетих, че днес е 2-ри януари. Именният ден на майка ми.

Реших да направя кратка ретроспекция и да ви представя един човек, който няма да имате удоволствието да познавате.

Не съм го правила до сега, защото винаги когато започвам темата ледените ръце на тъгата ме хващат за гърлото и не успявам да се доизкажа докрай.

Сега, въпреки че нищо не се е променило, измина още една година, която изживях без нея. 2014 година е поредната крачка, отдалечаваща ни от трагедията на 2007 година. 

Животът ни се състои в много възвишения, радости, дори и кратки мигове щастие, последвани често от спадове и тъга. Моята 2006 година беше годината, в която имах всичко, което някога съм искала. Макар и на 15 години, имах любовта, която исках, имах семейството, имах приятелите си, имах всичко. Мисля, че тогава е бил моят миг на щастието. Точно в 00:00 часа си казах: "Щастлива съм!". После дойде 2007 и всичко тръгна надолу.

Но няма да говоря за нещастията, тъгата и загубите. Ще говоря за щастието, което съм имала, познавайки такъв човек като майка си.

Силвия, човекът, който в моите очи винаги е бил идеален. Със сигурност няма перфектни хора, но имам чувството, че след като загубиш някого, идеализираш образа му в съзнанието си.

Мисля, че няма ден, в който да не съм си помислила поне веднъж за нея. Преди да направя или кажа нещо, препуска бързо мисълта " Какво ли би казала тя? Дали е правилното нещо?". Не съм сигурна, дали вярвам в Богове, ангели, демони и прочие, но се надявам да ги има. Бих дала всичко да можех да си поговоря с нея сега, когато съм порастнала, сега когато съм на 21.

Без да се отплесвам в подробности за себе си, продължавам с представянето й.

Тя беше един от най-интелигентните хора, които съм познавала. Уравновесена, спокойна, имаща решение по всички въпроси и проблеми. Винаги готова да помогне, да изслуша, да разбере. Даваща правилните съвети. Земна, усмихната, строга на моменти, но много справедлива. Даваше душата си за работата и семейството си. Успяваше да бъде най-добрата в това, което вършеше и същевременно да бъде най-добрата майка. Повече от майка, най-добрата ми приятелка. 

Сега, след 6 години, виждам на практика, че всичко, което някога ми е казвала е било точно такова, каквото е в действителност. 

Благодарение на нея, заобичах книгите. Тя беше човекът, който непрестанно ми разказваше невероятни истории. Отвеждаше ме в страната на чудесата с един замах. Определено ораторството й беше силна черта, защото можех да я слушам с часове. Осъзнах нуждата, от това да имаш знания и да искаш и още, и още. Тя беше човек, който не спря да се учи и да дообогатява знанията си до последния си ден. 

Имаше страхотно чувство за хумор и точен подход към всеки един човек. Намираше общ език с всички мои приятели и ги караше да се чувстват комфортно, когато разговаряха с нея. Разрешаваше детските ни проблеми и стоеше часове, слушайки ни. 

Заради нея, професията "Учител" за мен винаги е била нещо свещенно. Жалко, че след като отидох в гимназията, останах разочарована. 

Захванеше ли се с нещо, никога не го оставяше недовършено. Беше упорита, амбициозна и силна. Винаги успяваше да намери доброто в хората. Още си спомням, как ми казваше : "Човешките взаимоотношения са нещо много сложно. Недей да съдиш хората, преди да бъдеш сигурна, че наистина са виновни." 

Обикнах Географията благодарение на нея. Сядахме заедно на кухненската маса и със строг учителски тон започваше да ми обеснява всяка една точка от урока. Всичко, което ми е обяснила се е запаметило в съзнанието ми. Всяка една дума, всеки един жест. 

Годините, прекарани в основното училище бяха най-приятните за мен. Всеки ден след часовете ( а понякога и повреме на тях), ходех до нейната дирекция, сядах и започвахме да си говорим. Разказвах и всичко, което съм правила. Понякога не беше очарована от действията ми, но никога не ми се е карала. Нейният начин на възпитание бяха разговорите. Онези разговори със строг израз на лицето, назидателен тон. Действаха, наистина. Мисля, че тя има основно влияние, върху човекът, в който съм се превърнала днес. 

Имахме и разни "наши" пътувания. Не са били до непознати места. По-скоро еднодневни "екскурзии" до Регионалния инспекторат по образованието в София. И все пак, преживяването беше страхотно. Изпитвах някакво страхопочитание, престъпвайки прага на тази сграда. След приключването на нейните дела, имахме ритуал, в който отивахме на Графа и ядяхме KFC. Понякога ходехме в кино "Москва". Най-приятните и незаменими дни в живота ми. 

Семейното ходене за гъби също. Както и съботите и неделите, прекарани в проверявания на контролни по География. 

Тя беше от хората, които обичаха новите неща, промените. Винаги търсеше нещо различно. Разместваше мебелите вкъщи, правеше всякакъв тип реформи. 

Беше от хората, които страшно държаха на семейството си. Правеше всичко за нас, за майка си и баща си, за сестра си.

Измисляше различни гальовно-смешни имена на хората. 

Обичаше класическата музика. Имаше колекция от грамофонни плочи, които все още пазя, въпреки че нямам грамофон, на който да ги слушам.

Имаше ангелски глас и пееше страхотно. Обикнах музиката, благодарение на нея.

Не мисля, че някога ще мога да успея да разкажа всичко, свързано с нея. Ще запазя спомените в сърцето си. Надявам се да се гордее с мен и това, в което съм се превърнала. 

Надявам се, в света да има повече такива хора като нея. Сигурна съм, че ги има. 

Край.