Доста неща ми се случиха в последно време. По скоро, доста неща се случиха около мен. Може би това ме провокира да напиша и нещо тук. Времето ми е доста ограничено от към шляене по улиците и правене на снимки. Жалко наистина. Доста планове за разни проекти имах.
Наближават Коледните и Новогодишни празници. Времето, което по правило се прекарва със семейството. Целият свят полудява, започват дарения, смс-и, подаръци, украси, лампички, преяждания и какво ли още не. Всички изпадат в еуфория и препълват кошници и колички по супермаркетите, сякаш не са виждали никога китайски лъскави и некачествени стоки. Купуват се играчки - от най-скъпите, до най-ефтините и ненужни. Жалко е, наистина. Получава се една напълно излишна врява, едно опорочаване на този празник. Поне според мен.
Какво е Коледа за мен?
Преди 25 декември е 24 (логично е някак си.), който за мен дори е мааалко по-важен празник. Честно казано, усещането за уют и спокойствие, за семейство и топлина, в моите мисли е свързано точно с Бъдни вечер. Дървата в камината припукват тихо, из цялата къща се носи уханието на ароматен карамфил от току що заврелия ощав, всеки се е захванал с нещо - единият прави греяната ракия, друг нарежда масата, трети довършва украсата. Във всеки дом Бъдни вечер се почита по различен начин, всяко семейство има различни традиции. Въпреки че както отбелязах вече, постоянството не е характерно за мен, обичам НАШИТЕ обичаи и много трудно бих се отклонила от тях. Трудно ми е да приемам нови неща. Не искам на трапезата ми да има пълнени чушки с боб, не защото не обичам, просто ние никога не сме приготвяли. Не искам да има баница с тиква, по същата неоснователна причина. Доста неприятно е за околните според мен, но имам подобни смущения в системата.
Е, тази година ще бъда откъсната от тишината и спокойствието на самоковската ни къща и ще пренеса Бъдни вечер тук, в Пловдив. Странно е, защото за първи път няма да си бъда у дома. Трудно понасям факта, че трябва да порасна и да наруша всичките си традиции, живеейки другаде. Сега вече разбирам смисъла на това, да бъдеш голям, да спреш да бъдеш дете. Отделяш се от онази защитена зона наречена ' дом ' и попадаш в хватката на другото място. Май, май пиша тук само, когато ме обхване някакво носталгично чувство, а?
Същинската Коледа пък или Рождество Христово, започва да се превръща в едно диво очакване на подаръци, сръдни, ако няма такива разбира се и дооооста лошо настроение, ако въпросните не отговарят на очакванията ни. Китай завладя света, без да се усетим. Боклуци се купуват и купуват, и купуват, и купуват.. До полуда. Тази година, съм обявила бунт. Не, няма да купувам само български стоки. Ще се опитам да сътворя по нещо от себе си. Винаги съм смятала, че няма по-ценен подарък от този, който е направен с много любов, а не е купен в последния момент от най-близкото място. Не смятам, че има по-добро време от празниците, в което всеки може да разгърне потенциала си и да сътвори нещо с желание и любов. Това според мен е най-добрият начин да покажеш, че човекът срещу теб, означава нещо. От друга страна пък, този, който учавства в наравата на подаръците се чувства удовлетворен от това, което е сътворил. Аз лично си почивам чудесно, правейки картички и подобни ръкоделия.
Всеки разбира се, решава как да зарадва близките си хора.
Още едно нещо, което ме кара да полудявам са новите видове гирлянди в най-крещящо ужасните цветове на света. От цикламено, доооо отровно зелено. Да не забравям и тези, имитиращи борови клонки. Обичам шаренията, но този тип БЛЯСКАВА шарения не ме привлича, определено. Има доста интересни идеи, които са лесно приложими и доооста по-приятни за окото. Освен това, са и доста по-близки до нас самите. Не вярвам пра-баба ми да е украсявала къщата си с китайски гирлянди. :) Ясно ми е, че сме в 21 век, но можем да запазим поне малко от традициите си, не само в храненето, но и в украсата. Отново въпрос на избор. Обичам да си налагам мнението, извинете ме.
Тази година, единствента катастрофална грешка, която направих е купуването на ужасна изкуствена елха, която на пръв поглед изглежда приятно, но постоянно сипе фин бял прашец от изкуствен сняг, с който е напръскана. До сега винаги сме имали естествена елхичка, дори имаме няколко засадени в двора, но тази година реших да изневеря на традицията и заедно с новото място, на което ще празнувам Коледа, ще имаме и ужасно изкуствена пластмасова елха. Ако напиша още нещо за нея, ще се замисля сериозно над това да я прехвръля в някое друго помещение. На терасата например.
Дала съм бойна задача на няколко човека, да ми съберат шишарки и клонки. Ако все пак нямат време да се занимават мен, ще отида и ще си събера/набера сама. Нямам представа кое е най-близкото място, на което ще открия борова гора, но все пак съм длъжна да опитам.
Мисля, че е време да приключвам със словоизлиянията.
Благодаря ви за отделеното време,
Au revoir!
Няма коментари:
Публикуване на коментар