Голямото мрънкане или завръщане в бащината къща

Есента отново идва, но вместо да ме облива онази вълна топлина, съм в едно такова състояние, от което всячески се опитвам да изляза. Депресия? Не, не е депресия. По-скоро е разочарование. От какво? Нямам точна дефиниция, дума, снимка или картина, с която бих могла да опиша.

Сигурно съм от хората, които обичат да мрънкат. Жалко само, че мрънкането не ме кара да се чувствам по – добре. Ето и сега мрънкам. Мрънкам, защото един от малкото хора, които ме разбира е далече, мрънкам, защото нямам време да правя нещата, които обичам истински, мрънкам, защото отново ще бъдем претоварени на 101 % в университета, мрънкам, защото умирам от скука, когато съм на работа. И какво като мрънкам? Нещата не се променят.

Винаги съм смятала, че психо-идеята, която наистина психяса половината свят с „Позитивното мислене“ от части е вярна, но вече определено не смятам  така. Не с мисли, а с действия се постига щастието.  

Щастието, най – относителното нещо на света. Трае миг или два, после не остава и следа от него. А може би има хора, при които продължава по-дълго?

Не, не казвам, че не съм щастлива, дори напротив. Радвам се, за всичко това, което имам. Но съм ненаситна и искам и още, и още!

Искам да бъда заобиколена от хора, които са на моята вълна,  с които да мога да говоря, да се разхождам, да се наслаждавам на красивите неща. Не ми се слушат истории, които сякаш идват от други измерения, леко незначителни, прехвалени и престорени.

 Радвам се, че все още ги има онези хора, които ме карат да се усмихна, които имат желание да направят нещо различно, да измайсторят нещо с ръцете и ума си, които не обичат да стоят просто така , някъде из пространството, правейки едно голямо НИЩО.

Е, поне успях да се откъсна от еднообразието за ден-два, като се прибрах в къщи. Да, истинското вкъщи. Това вкъщи, което винаги ще бъде най-любимото ми място на света. Там, където се чувствам спокойна, седейки на прага на къщата, на лек припек, гледайки преминаващите хора по улицата. Няма по мое място от това. Всичко хубаво, не толкова хубаво, че дори и най-лошите ми спомени са от това място, изпълнено с безкрайни спомени и емоции. 

Емоциите продължават, дори и днес. С леко поизкуфялата ми бабка, с хилядите си въпроси, все така неуморима, усмихната, щастлива, че ме вижда. „Яде ли?“, „Да не ти е студено?“, „Имаш ли си пари?“, познато, нали?  

Дори не успях да си взема апарата да поснимам. Но нищо, ще ви даря една – две снимки с кофти качество,  с които да усетите атмосферата.

Хубаво е наистина.  Да видиш цъфналите есенни цветя,  натежалите гроздове на лозята, малинките, огромните домати (ОГРОМНИ, наистина),  ябълките, крушите и любимите кактуси. 

Хубаво е, да ти замирише на вкусен доматен сос с печени червени чушки. Вкусът им е такъв само тук, само в нас! 

Идвайки си в къщи, ми се иска да остана по-дълго време, но като че ли магията на всичко това, се губи след ден – два,  и всичко става еднообразно. Впускам се в ежедневието си и нищо не ми прави чак такова впечатление. Тогава, решавам, че отново трябва да се завърна към реалността, нервите,  бързането и недоспиването иииииии всичко започва отначало...

Живот на пълни обороти? Не, по-скоро ми се иска да бъде такъв, но  нещо не ми достига, мързела ми е в повече, психическата умора също. Ето, пак мрънкане.

Искаше ми се да го напиша някъде, та се сетих, че всъщност имам блог, в който мога да натоваря всички колективно. Нещо като колективното пазаруване, само че, колективно получавате ПРОМОЦИОНАЛНО малко кофти настроение, от уж позитивния човек. 

Е, излях си душата, стана ми по – леко, може би за час – два, после отново ще ми се наложи да общувам с някого, с когото просто ми се налага и всичко ще се срине за секунди. Като онези големи замъци от карти – духваш  и всичко се разпилява по масата. Моите карти, ще се разпилеят, после пак ще се съберат, животът ще си минава, а аз ще продължа да се надявам, всичко да бъде малко по цветно, с малко по – добри хора, с малко повече усмивки и по – малко негативизъм.

Надявайте се и вие!

Благодаря ви, че ми отделихте няколко минутки, от скъпоценното си време!