Приятели

Всичко хубаво си има край, явно..

Доста се чудих, къде точно да напиша това обръщение.

 Май това е най-доброто място.

Студентските години.. Всеки си ги представя по различен начин. Всеки отива в университета, заради различно нещо. Сремежи, купони, момичета, момчета, музика, алкохол, цигари.. Някои за да понаучат нещо полезно и различно, което се надяват да им послужи някога.

Е, всеки с интересите си.

Моето следване още не е приключило, но една страница от него беше отгърната. Страницата, в която прекарах три от годините тук, в Пловдив с едни от най-различните и невероятни хора, които познавам.

Не знам защо ме е налегнало едно такова.. носталгично чувство точно в момента.

Като всички нормални хора,  сме имали и лошите си моменти, но в момента се сещам само за забавните, приятни и изпълнени с много смях дни и нощи.

Трудно се намират хора, на които да знаеш, че би могъл да разчиташ. Трудно е да намериш приятели, които не само да споделят тъжните моменти с теб, но и да успяват да направят деня ти по светъл и изпълнен със смях и преживявания. Хора, които да те карат да се стремиш да бъдеш по-добър, по-знаещ, по-можещ и по-по-по!

Вдъхнових се май!

Марияна, най-любимата ми съквартирантка. ( И единствена.) Най-слънчевият човек, когото познавам. Е, понякога времето е облачно и дъждовно и при нея, но случаите не са толкова чести. Имам проблеми в общуването с хората, но с нея се нагодихме перфектно. (Или поне аз така си мисля ха. ) Всяка една е склонна да направи компромис.

Няма да забравя нито един от моментите, в които сме умирали от смях, разказвали сме си една на друга, кой , какво и как е преживял през деня. Няма да забравя и понеделниците, които бяха едни от малкото, в които имахме време да бъдем заедно и да гледаме и слушаме нещата, които харесваме.

Три години живот с нея, мисля че ме направиха малко по-добър и различен човек.

Благодаря ти, Мариянче.

Искра. Другият човек, на когото мога да благодаря сигурно.. до края на живота си?

Няма по-отзивчив човек от нея. Винаги сме си прекарвали страхотно, в компанията на доста  кисели краставички, сърми и мусака. И да не забравяме пицата. Дните на сесията, прекарани в читалнята,  са незаменими също. ( Всичко друго, но не и учене.) Сигурна съм, че има много неща, които пропускам, но благодаря за всичко, наистина.

Дени. Нашето разсеяно човече, с което все „ ходим на фитнес”. Е, не отидохме много пъти, но поне сме си умирали от смях всеки път, когато сме били заедно.  Разходките по гребната, събиранията по стаите, а в последно време и яденето на череши и забрявянето на кабела за лаптопа, ще останат в историята според мен. Шматка и половина, променя света на всички ни и ни кара да се усмихваме.  ( В някои случаи и да умираме от смях.)

Роси, запомнена завинаги с млякото с бисквитите, може и да ни изкара извън релси, и да ни разсмее, и да си поговорим сериозно и да се позабавляваме. Живота става по-интересен и забавен, когато си  пиеш чая, с артистичен и непредсказуем човек като нея.

И Елена, която винаги може да строи всички в две редици, само с две приказки. Тя вече липсва в общия дом, но се надявам да се видим все някога.  

Добре се позабавлявахме. На чалга разбира се. (!)  ( : ))) )

И Доника, с която се запознах, благодарение на останалите. Не е очаквала да напиша нещо за нея, сигурна съм, но нямаше как да я пропусна. Поредния услужлив и добър човек, готов да помогне винаги. Правещ торти, сандвичи, хапки и какво ли още не  за рожденните дни на хората, за което страаааашно и благодаря. А и няма как да пропусна убийствената комбинация Доника/ Дени. ( Най-убийствена за Елена, може би хахах! )

Е, свършвам с дългите словоизлияния. Радвам се, ако сте го прочели, ако ли не, няма проблем. Трябваше да го напиша някъде.

Ще ми липсвате. Вече съжалявам, че не изкарах 2 години за една, защото ще трябва да изкарам последната си година като ‘шамотен шамотник’.

Надявам се, да останете в Пловдив.

Ако не, поне да сте близо.

Щастлива съм, че познавам такива хора.

Благодаря ви!

<3